От дълъг сън се събуди Добрината

От дълъг сън се събуди Добрината,
но бе забравила коя всъщност е тя.
Цяла вечност си мислеше горката,
а не знае, че тя е самата Добрина…


Натъжи се и заплака Добрината.
Плака много нощи и много дни,
докато изведнъж сред жарко лято
такава мисъл Добрината осени:
–Ще отида и ще обиколя света.
(и за първи път усмихваше се тя),
ако не я срещна, поне да разбера
къде е пътеката до нейната врата.
И тръгна сама-самичка по света.
Вървя що вървя, срещна Пчелата.
–Кажи ми, мила, знаеш ли кога
и къде мога да видя Добрината?
–Разбира се, че аз, а и всеки знае,
най-сладкото нещо е тя на света.
Виж я само как на цветчета ухае,
Добрината всички намират в меда.
–Сладко е значи Доброто. Не знаех,
че Добрината пчелите слагат в меда.
Сигурно е прекрасно да живееш в стая,
където ухаят милиони цветя.
И тръгна отново Добрината на път.
Вървя ден, два, или седмица дори,
докато срещна на селски кръстопът
стадо овце, крави и четири кози.
– Добър ден на всички и добра среща.
Знаете ли вие що е Добрина? -Даааааа-
отвърнаха животните, това е нещото,
което ние всички даваме на света.
Значи Добрината е сладка, и вкусна.
Какво ли още тя може да бъде?
По тази пътека аз ще се спусна
да видя кого ли ще срещна отвъд.
Стигна градина с плодове, зеленчуци.
Спря се пред тях и вежливо попита:
– Кажете ми моля, къде да науча
Добрината какво е? Кого да попитам?
–Ние знаем какво е – отвърнаха те в хор.
Добро е всичко, което расте в градините.
За това не може да има никакъв спор,
че Добрината намира се във витамините.
Тръгна Добрината към малко селце
и видя на пътя да играят дечица.
Отиде Добрината при едното дете.
– Какво е Доброто?-тя го попита.
– Когато нежно погали ме мама,
когато усмихнат погали ме татко.

Никъде няма Добрина по-голяма
от тяхната обич нежна и сладка.
Продължи Добрината по пътя напред
и видя сред полята орач да оре.
Ще попитам за Добрината този човек,
навярно той познава Добрината добре.
–Кажи ми, орачо, според тебе какво е
и къде Добрината живее, кажи.
–Тя е в зрънцето, което напролет
от земята поникват цветя и треви.
Тя живее в хляба омесен, изпечен,
всеки залък на Добрината е дом.
През пролет и зима, през лято и есен
на Добрината хлябът е нейният трон.
Добрината на пътя срещна старица
прегърбена, стъпвайки едва, едва.
–Добрината ли? Това са моите дечица,
пораснали вече големи мъж и жена.
Това са моята внучка, моето внуче,
каза жената с радост в очите.
Добрината е всичко, което се случва
на мен, и което осмисля ми дните.
Добрината това е, което за другите
направиш без те да знаят дори.
Не броиш на пръсти услугите,
не чакаш за всичко да платят с пари.
Добрина е когато на съвсем непознат
помогнеш в нужда или с дума добра.
Дадеш си сърцето и той стане ти брат,
ето това е истинската Добрина.
Когато усмивка подариш ти на друг
или в нужда протегнеш ръка,
Добрината тогава и в големия студ
стопля изстинала в мъка душа.
Живее във всеки от нас, в сърцето,
В нашите мисли си прави гнездо.
Добрината е малкото птиче, което
никога не може да живее само.
Добрината всеки е срещал в живота
и познава нейния приказен глас.
Само тя не знае, че Добрина е защото
Добрината живее във всеки от нас.
Различна, както различни сме ниеи еднаква, както сме еднакво добри.
Когато в себе си Добрината открием
тогава тя няма пак да заспи.
Още по земята обикаля Добрината,
и иска да знае коя всъщност е тя.
Понякога позната, друг път непозната,
но със нея е толкова хубав света.

Powered by soukim.com | ReDesigned by: St. Ushev 2006-2012
Bulgarian Bulgarian Chinese (Simplified) Chinese (Simplified) English English French French German German Greek Greek Portuguese Portuguese Romanian Romanian Russian Russian Serbian Serbian Spanish Spanish Turkish Turkish