СУ "Св. св. Кирил и Методий", гр. Велинград

Времето лети… Ето, вече идва краят на проекта по програма „Коменски“ с красивото име – „Different colours – the same meanings”, или „Различни цветове – едно и също значение“.

Вече втора учебна година учениците от начален етап – от 8 до 12 годишна възраст – от СОУ „Св.св. Кирил и Методий“, имат възможност да пътуват в пет различни европейски държави, да обменят идеи и умения, да изучават език и да се запознават с културата на съответната държава по най – приятния за децата начин – като играят, пеят , рисуват и опитват типични за страната ястия.

   Между 16 и 20 март, 2014 година се състоя петата среща по проекта. Домакин беше начално училище „Михай            „ в град Ясберень, Унгария. Пътуваха 3 деца от IV а клас на СОУ „Св.св. Кирил и Методий“ – Светла Мандилова, Владимир Атанасов и Атанас Радулов, водени от госпожата си – София Гьошева, преподавателката по английски език в начален етап, г-жа Радостина Радулова,г-жа  Мая Андреева и г-жа Рила Попова – координатор по проекта.

   Ясберень е 28 хиляден град, разположен на 60 км източно от Будапеща. Едно кокетно кътче, където насред китните дворчета се кипрят мънички къщички като срамежливи госпожици, украсени с дантелени перденца и много цветя. В цъфналите дървета пееха птички, а палав пролетен вятър рошеше косите ни. Истинска пролетна картина…

   Темата на срещата беше изработването на кулинарна книга, съдържаща по 5 типични национални ястия от всяка страна – партньор.Освен презентацията, която децата бяха подготвили, занесохме и съвсем реални вкусотии – кашкавал, луканка, сирене, любимият ни едър салатен боб, баница и капама. Няма място за съмнение – реалната ни презентация спечели много нови привърженици на родната кухня и бе оценена по достойнство. Същата „участ“ имаха и паят от Англия, сушените мезета от Полша, сърмичките и баклавичките от Турция и словенският ябълков сладкиш. Домакините, естествено, ни почерпиха с местния Гулаш.

   Концертът, състоял се в наша чест, бе наситен с много музика, песни и…танци. Всички се включиха в танците – деца и учители, но то беше само за да огладнеем за следващото кулинарно изкушение – плодова супа със сметана и богати месно – зеленчукови плата. Едно е сигурно – храната обединява хората, а използваните средства са интернационални.

    Така, обединени, на следващия ден посетихме ясберенското кметство, където бяхме приети в залата на местния Общински съвет лично от кмета на града. Той с удоволствие се снима с обещаващите млади и усмихнати бъдещи общински съветници и си пожела около него да има само такива безкористни хора като тях, усмихнати и любознателни.

   Посетихме  Егер – град, в който освен защитната крепост, имахме възможност да видим и най – северното минаре, остатък от Османската инвазия в Европа през 14-15 век. Видяхме и четири прекрасни  катедрали.

   Децата рисуваха, украсяваха маски и пролетни картички, участваха в спортни състезания и посетиха закрит Аквапарк. А на следващия ден затаихме дъх пред покоряващото великолепие на Будапеща. Една истинска дунавска перла. Изкачихме се на хълма Матияш, увенчан със скулптора на Св. Стефан, а унгарският орел бдеше над нас. Едва се разделихме със зашеметяващия пейзаж, стелещ се пред нас, но само за да видим брилянтния Площад на героите.Гордо се възправя монументът на седемте вожда на племената, основали Унгария. До тях е скулптурната група на владетелите, а от другата страна – на мъдрите хора, които са помагали при управлението им. Не ти остава друго, освен да затаиш дъх пред величието на гледката…

   Но чудесните пейзажи не свършиха – последва сградата на Парламента, операта, театъра, стадиона Пушкаш и какво ли още не…

   В притихналия автобус се чуваше само гласа на екскурзовода, дори и нищо да не разбирахме от неговата реч, той говореше с явно уважение и преклонение като така даде един урок по родолюбие на нашата многонационална компания.

   На следващия ден отлетяхме за София, но Унгария остави следа в умовете и сърцата ни точно както след всяка среща с кокетна, красива жена, която знае стойността си.

   Малко време ни остава за подготовката на финалното посещение в Истанбул през май. Ще гостуваме на Начално училище „Иват Турхат“, в което учат 2500 деца, а наш домакин ще бъде полиглотът Абдула,   който има къща в Резово…It`s a small world, after all… Светът е малък.

                                                                                                        Рила Попова, старши учител по

                                                                                                        Английски език