СУ "Св. св. Кирил и Методий", гр. Велинград

Посетихме Истанбул като последна дестинация по проект Коменски с име „Different colours – the same meanings”, в който нашето училище -„Св. св. Кирил и Методий” участва вече 2 години.

[Not a valid template]

   Изключително големият град ни посрещна с цялото си величие – един конгломерат от култури, различни езици, удивителни сгради, разнообразие от човешки съдби, радости и болки. Един истински жив град.

   Настанихме се в хотел „Ълъджак”, който е в близост до историческия център на града. И започна нашето приключение – едно невероятно преживяване, в което история, настояще и бъдеще се вплетоха по невъобразим начин, времето и пространството се сляха в един дълъг миг, изпълнен с трясъка на каляски по Хиподрума, с устременото към небето величие на Синята джамия, усещането за спокойствие и вечност, което лъха от „Света София”, неизменната красота на Босфора и Златния рог, постмодернистичните очертания на Smart houses, където апартаментите се грижат сами за себе си, а собствениците влизат след сканиране на ириса…. В този град всичко е изключително – броят на населението, броят на джамиите и другите храмове, броят на магазините, пазарите и амбулантните търговци, та чак до броя на учениците в Основното училище „Иват Турхат” – 2500 ученика… Любознателни и любопитни като всички деца, те ни заобикаляха и разпитваха на една чудна смесица от много езици и ръкомахане, която носи изключителен емоционален заряд. Рисувахме на стена, рисувахме на стъкло, запознахме се с „Ебру” изкуството, което – вярвате или не – е рисуване върху морска вода, последвано от проекция върху лист хартия. И ако мислите, че това е удивително, представете си как втората смяна ученици – на брой над 1100 – пеят турския химн в 18.00 часа. Детският ентусиазъм направи преживяването незабравимо!

   Имахме и среща с кмета на града, г – н Кадир Топбаш, който прояви изключително гостоприемство, разказа ни някои любопитни факти, като например, че официално регистрираните жители на града са 13 милиона, но реалният брой на населението е над 23 милиона, че 75% от хората са под 19 годишни и че настоящият град е погълнал 39 отделни в недалечното минало по-малки населени места. Увери ни, че разрастването на гигантския град е спряно и сега се работи по поддръжката и подновяването му. И това се вижда – от двете страни на улиците се редят прекрасни картини от цветя и групи хора неуморно сменят цветовете и фигурите, асфалтът е гладък, а сградите – добре поддържани. Но не беше рядка гледката на спящи под мостовете и по пейките несретници – те просто са част от пейзажа. А многоцветната центрофуга не спря да се върти и да ни показва още и още изключителни гледки – паркът „Миниатюрк”, където можеш да видиш събрани всички забележителности от цяла Турция,  разходка с корабче по Босфора, където си на границата между две морета и два континента, пристигнахме в Азия по мост за 4 минути и видяхме още веднъж величието на града от най – високата точка, любимо място за снимки на тамошните младоженци. Пихме по чашка турски чай с поглед, вперен в изключителния силует на европейската част на града по залез слънце.

   И…петте дена изминаха като приказка от „1001 нощ”.

    Кадир Ерен – директор на училището – партньор  и Абдула Тунчер – координатор по проекта бяха направили перфектна програма за нашия престой. Най – тъжният момент, обаче, дойде – разделихме се с партньорите от Англия, Словения, Полша и Унгария. Но поне го направихме със стил и декорът беше главозамайващ!

    Разделихме се с обещанията, че ще поддържаме връзка и че и занапред ще се опитваме да работим заедно в името на бъдещето – нашите ученици. И си повярвахме – това не е трудно в Истанбул, където няма разлика между минало, настояще и бъдеще и няма невъзможни неща….

     Рила Попова – учител по английски език

      В СОУ „ Св.св. Кирил и Методий”

      Гр. Велинград

[Покажи слайдшоу]