СУ "Св. св. Кирил и Методий", гр. Велинград

      За трета поредна година Васил Янакиев от X^а клас – профил „Технологичен“ на СУ „Св. св. Кирил и Методий“ – гр. Велинград печели девети конкурс на проект „1000 стипендии“. Есето, което му носи поредният успех и стипендия e на тема: „Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“

     За да отговорим на този наистина завладяващ въпрос от Библията, първо трябва да разберем какво точно е библейската ‚душа‘, как може да ‚повредим‘ на нея, и какво означава да „придобием цял свят“.

     Повечето хора днес смятат, че ‚душата‘ е нещо фантастично, нещо което го има само в приказките. В Библията, обаче, можем да видим, че това не е така. Всеки път, когато думата ‚душа‘ е употребена, това не е за да покаже нещо фантастично или трудно за разбиране. Напротив, тя означава нещо много различно – човека като личност. В тази свещена книга е показано, че личността, съзнанието, ,Аз‘-ът на човека не се състоят в неговото нетрайно тяло, а в душата. Тя е нещото, което изпитва емоции и чувства, което се радва или плаче – не тленната плът. В Библията също е написано, че ‚душата‘ е нещо отделно от тялото, нещо което продължава да съществува и след неговият край  — смъртта. “…бойте се от оногова, който може и душа и тяло да погуби в пъкъла.” (Матей 10:28) Това е много по-значимо от каквото и да е на света.

     Какво означава да „придобием цял свят“ ? Ако попитаме десет различни човека ще получим десет различни отговора. За някои—това е да забогатеят, за други — да сбъднат мечтите си, за трети-да са щастливи. В Библията, обаче, се има предвид само едно нещо — придобиването на материални блага. Това показва един от най-главните мотиви в Новия Завет-  мотива за противопоставянето между материалното и духовното. Исус Христос учи своите ученици, че материалният, земен свят е нищо в сравнение с духовния. Материалният свят е тленен, разрушаващ се,  докато душата на човека е вечна. Колкото и да е богат един човек, той не може да отнесе своите богатства в отвъдното.   Спечелвайки целият свят, безумният човек е спечелил нещо безполезно, той си е събрал „съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда и дето крадци подкопават и крадат“ (Матей 6:19). За да „придобие цял свят“, този безумен човекът започва да заличава своята морална система – представата му за това какво е ‚добро‘ и ‚лошо‘ се размива. Неговите идеали, вярвания – цялата му същност се корумпира и поврежда, а душата му – изгубена. На него ще бъде казано: „безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?“

      Според Библията човекът губи душата си, когато извърши грях, тоест, всяка постъпка, която нарушава свещените закони и правила, установени от Бог. Нарушението на Божиите заповеди, по каквато и да е причина, води не само до ‚повреждане‘ на душата, а и на нейната смърт —  „заплатата на греха е смърт“ (Римляни 6:23) За каква „смърт“ се има предвид тук?  За смъртта на тялото? Тъй като всеки от нас познава много хора, които извършват грехове всеки ден, но остават живи, можем да заключим, че тук се говори за нещо друго. Говори се за смъртта на душата, за превръщането на човека в една празна черупка без чувства и емоции. Това е едната последица от неразумното му желание да придобие целия свят.

За да разберем каква е другата последица, трябва да се замислим каква е нашата представа за живота след смъртта. Ако ние вярваме, че няма живот след смъртта, или пък че действията ни на земята нямат влияние върху онзи живот, то тогава няма друга последица. Единственото, което ние губим е своята радост и спокойствие. Ако, обаче, ние вярваме, че задгробния живот съществува, и че нашите действия имат влияние върху него, то има последица, която е безкрайно по-страшна и сурова от каквото и да е нещастие в нашия кратък живот. Когато човек извърши грях и ‚изгуби‘ душата си, той се отделя завинаги от Бог, и се осъжда на безкрайна мъка – ад. Никакви придобивки и охолства в краткия му живот на земята не могат да компенсират вечното мъчение, което чака всеки предпочел материалните, тленни блага пред тези на безкрая.

      В заключение може да кажем, че отговорът на въпроса е еднакъв, независимо от нашата вяра в съществуването и естеството на задгробния живот. Дори и да нямаме никаква вяра в отвъдния живот, „човекът“ няма абсолютно никаква полза от това да придобие света, ако това ще повреди на „душата“ му. Когато човек вреди на „душата“ си, той вреди на самия себе си, на собственото си физическо и психическо здраве. Никакви материални придобивки не могат да смекчат това. Ако пък ние вярваме в библейския задгробен живот, то тогава отговорът ни би трябвало да е още по-ясен. Нашето време на земята е кратко и незначително пред този задгробен живот. Ако ние повредим на душата си като извършваме грехове, ние нанасяме вреда на нещо по-ценно от каквито и да е било земни богатства. Ние се осъждаме на безкрайна, вечна душевна смърт – ад, в замяна на краткотрайно охолство.  Това е замяна, която нито един мъдър човек не бил направил. Затова, когато сме попитани „каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“, можем да отговорим без съмнение – „никаква“.